Световната криза и отражението и върху софтуерната индустрия в България
Казаното нататък е мое лично мнение и не ангажира никой друг.
Написах няколко лични бележки за световната криза и отражението и върху нашата политическа действителност, вижте от ляво на страницата. Тъй като разбира се следя посещемаста на сайта, не очаквано разбрах че има проявен интерес и четателите намират тези опуси през Google. Осъзнах, че трябва сериозно да се замислим за отражението и в нашия бранш потърсих в търсачките и не открих почти нищо, каквото намерих ще го спомена в течение на текста. В разговори с колети в бранша установих пърно безгрижие по въпроса, кризата е нещо дето няма да засегне, бранша, а ако го засегне те "ще се спасят по единично". Може би похвален оптимизъм, но май се повтарят грешките на управляващите - отричане, омаловажаване .... а вече е късно.
Осъзнах също че темата и сериозна и не се изчерпва от няколко абзаца. ще я развия в няколко части.
Част I Ще разгледам - кои са секторите на софтурената индустрия в България и приноса към Брутния Вътрешен Продукт
Част II Ще разгледам - последствията за всеки еден от секторите от Световната Икономическа Криза
Част III Ще се опитам да изкажа мнение, какво може да се направи
I Сектори на българската софтуерна идустрия
Не съм икономист и специалисти да ме извинят за неточността, но за целите на настоящото разглеждане под Сектор на софтуерната индустрия,
ще разбираме група от хора и дейности, свързани със създаването на компютърни програми с принос за Брутния Вътрешен Продукт.
1. Софтуерната икономическа имигранция
За добро или зло икономическата политика през последното десетелетие на комунистическия режим, създаде една многобройна, група от
хора вещи в занаята. Няколко милиона персонални, компютъра и стотици хиляди заети в този отрасъл създадоха изумителен човешки потенциал.
Не че бяхме много заети, някои от нас измсляха вируси например, но още тогава имаше постижения спомням си един програмен продукт
за разкрой закупен от Оливети и записан в книгата та петте най добри икономически постижения. Поздрави на софтуерната къща от Хасково.
Убеден съм, че Тодор Живков беше тиранин, убиец дори и прочие но имаше някои добри икономически съветници и ги слушаше ... понякога.
След преврата, голяма част от този потенциал се вля в 1 500 000 емиграция. Не е ясно, колко от тази бройка са от бранша но оценката
100 000 е умерено минимална. макар и емиграция тази част от софтуераната индустрия има значителен принос към Брутния Вътрешен Продукт. Ето как:
повечето от тях имат роднини - деца, родители, братя,сестри, които получават помощи от тях. Самите те прекарва поне един месец тука, като разбира
се си харчат парите тук. Нека да приемем пак една минимална цифра всеки от тях да допринесе са 2 000 €, което прави 200 000 000 €.
Това важи разбира се за всяка икиномическа емиграция, но в нашия бранш приходите май са по големи. В ерата преди царя, ДПС, тройни коалиции
тази имиграция беше на толемия "инвеститор" у нас, БНБ оченяваше приноса и на 1.5 милиарда годишно (на всички физически лица, превеждощи
пари от чужбина, не само на програмистите).
2. Големи местни играчи
Има такива, свързани с държавни поръчки и напоследък с поръчки свързани с Евро проекти. Има една група от фирми, произхода и може да се
праследи до комунистическо време до математическия институт на БАН и разни групи занимаващи се с изкуствен интелект. Та тази група има много
хиляди служетели из цялата страна. Сигурно има и други статистиката да му мисли. Поръчките, които се вземат са на цена в пъти превишаваща
себестойноста, за алиби са необходими многобройни офиси, служители и прочие, които не са много натоварени. Нещатата не се правят по най-ефективния
начин, така че да оправдаят максимални приходи. Например нещо дето може да се направи с PHP, което си е open source тоест безплатно се
прави с Lotus office. Е понякога това води да гафове, всички помним случая със софтуера за детските градини в София ....
Приноса на тази група не е малък виж размера на сперните евро прогарми и добавето още толкова от българския бюджет. Казвам принос с чисто
сърце, щото проституцията също има принос. Също по-добре мошенниците да са унас и под ръка, от колкото да са от да кажем .. Гърция. Помним
случаите със софтуера за Здравната каса или пък за тотото.
3.Outsourcing или правенето на програми на ишлеме
Групата е многобройна и разнобразна ще я разбием на части.
3.1. Западни компании, които изнасят част от производството се тука първо защото е по-ефтино и сме по-добри от средното програмистко съслови
( все още, ама до кога ... ). Има компании, които според слуховете плащат солидни заплати ( пет цифрено число на месец) на избрани млади гении,
има и такива дето плащата малко повече от средната заплата в бранша, да което правят специални изследвания в нета, са не би да се минат.
Има едит сайт със статистика според която програмистите в България делят последното място в света с тези от Виетнам само с 12 000 $ годинши
приходи. Все него ми го навират, ако разбера кой го е направил бял ден да не види ... Както и да е тази група плащайки заплати на хора
у нас има принос за Брутния Вътрешен Продукт. Сигурно има десетки хиляди заети със заплати миниму 500-600 € на месец размера пак е
към 50 - 100 000 000 € годишно. За разлика от т2 в тези компании, трябва да се работи.
3.2. Български компании занимаващи се със същото. Поръчките да по малки и заплатите също, рядко надвишават 1000 лева на месец. Но са много,
може би най-много програмисти работят там. приноса им е сравним с този от предната точка.
3.3. Самонаети програмисти и просто индивидулисти в добрия смисъл на думата. Спестявайки от разходи за управлине, офиси и прочие те са конкуретни
на фирмите от точка 3.2. Един спосбен млад човек изкава някорхо хиляди на месец. Повечето от тях израстват по бързо от работещите във
фирмите и скачат направо в т.1 или т. 3 там където са голмите заплати. Това че са индивидулисти, не значи че не могат да се сдружат за
голям проект. Бил съм в тази категория, в продължение на години и мога да оценя приноса на не по малък от този на т. 3.2. В известен сисъл, това
е нещо, кото вътрешна емиграция.
3.4. Програмисти, които работят някъде другаде и в свободното време, гледат да изкарат по някой лев. В повечето случаи са позор за професията,
тъй като при известни трудности, просто зарязват проекта и развалят имиджа на тези от точка 3.3. Не ми се говори за тях.
4. Фирми и лица, задоволяващи действителните потребности на местния пазар.
Нуждите са си нужди, бизнеса има нужда от ефтин и надежден софтуер.
Счетоводни програми, програми за подръжка на технолгиите например строителството, спесифични програми за големи предприятия. Проблемът е, че
нашите местни клиенти са малко стиснати, не зависимо колко е голям безнеса им.
5. Програмисти работещи, в големи предприятия, като банки и държавни учереждения.
Не получават много и не се третират правилно, биха могли
при правилно управление да спестят много от парите пръскани по точка 2. Ама в този случай горят "комисионните".
6. Обучение във висшите училища.
Всеки университет, като се почне от Алма матер, мине се през техническите и се стигне на многобройните "свободни",
развиват сътоветното обучение. Приноса им е много странен и не маловажен. Първо те създават, кадрите за всички останали и второ произвеждат
продукт директно, щото образованието отдавна не е безплатно.
Няколко думи за мене имам стаж в бранша повече от 20 години, бил във всяка една категория без точка 2, но имам много познати в това положение, така че знам за какво говоря.